Една моя мисъл произхождаща от теза за Съзнанието, че всеки човек задължително, винаги е прав, а аз, може би греша. Примерно (относително погледнато) аз си мисля, че майка ми е идеална и във всяка една ситуация, тя ще реагира съвършено. Смятам, че сестра ми също е идеален субект и във всяка една ситуация, тя ще реагира съвършено. Но на практика това не е така. Никой не е идеален, още повече пък майка ми или сестра ми. Те са подложени на необходимостта от реакция след всяко събитие. Вероятността те да реагират адекватно е 50 на 50, даже по-малко, 40 на 60 в полза на заблудата. Защо тогава след като те са изказали някакво мнение по отношение на даден въпрос, по който аз мисля по-другояче, веднага трябва да се чувствам виновен, че не мисля като тях. Ами ако те грешат? Значи аз се притеснявам, без да е потвърдено, че е необходимо.

В много случаи аз се улавям, че се обвинявам за реакциите си в обществото, не защото не съм прав, а защото не мисля като останалите.